The mime

Дори след толкова години не претръпна.
Не се научи да контролира онова усещане,което спира притока на въздух в гърдите и  всяка фибра на тялото изтръпва.
Пристъпва бавно в празната гримьорна,сякаш е за първи път.Там дори тишината е изпълнена с вълнение.
Взира се дълго в цигарата,но така и не посмява да запали.
Слага дебелият пласт бял грим и нахлузва ръкавиците.Светват прожекторите.
Няколко крачки и всичко ще бъде истинско.Просто една излишна завеса.
Колко малко е всъщност,а колко необходимо.
Трябва само да застане пред хилядите погледи и да поеме въздух.
Тогава ще изчезнат и страхът и вълнението.Тогава е мигът…
Мигът,когато говори с очи,споделя усещанията си,когато диша истински,когато тъгува и се засмива над себе си,за да разсмее цялата зала.
Вижда хиляди,а всъщност са просто разбиращи и неразбиращи.
Едните се завръщат…за още миг…и повече.
Другите си тръгват и забравят…За неразбирането им не ги вини…
Няма нужда от публика с празни очи.При нея емоции липсват.
Знае,че залата няма да опустее,дори когато завесата падне.Винаги остава нещо.Нещо от някого.
Не е срамежливо изкуство.Дори не е и работа.Просто душевно състояние.
Ако сега  не излезе,утре ще е с треска.А не знае как да я преболедува…
Трябва да подиша на сцената.Да види онези вперени усмихнати очи, да пулсира.
А когато представлението свърши,да им се поклони.
Аплауз от разбиращите…За останалите както винаги да си повтори:
„Не ги виня,че в казаните думи,останала е неразбрана мисълта…
Дано да осъзнаят,че е страшна,невидимата между нас стена!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: