Съседка на пейката. Непобедим враг или необходимо зло

Ей тия женици, честно ви казвам ми взеха здравето. Съседките любими. Три са.
Председател на клюкарника е леля Мария от петия етаж. Другите две са от вход Б.
Леля Мария е на около 65-70, бивша даскалица, омъжена, разведена, с двама сина, три внучета, артрит, лумбална дискова херния и предплатен парцел на гробищата. Голямо зло си е още от едно време. Никога няма да забравя как преди години ме наби, `щото паднах с колелото в градинката пред входа. Все едно човек може да си избере къде да падне.
Татко тогава държеше в мазето една тенекия с някаква странна смес, с която намазах пейката и тела за прането пред блока. На другия ден, преди татко да ме закара на училище, леля Мария ни пресрещна пред входа и му разказа всичко. И той ме наби. После в колата ми каза, че в тенекията имало грес.
Да знаех по-рано, да и я подаря за вазелин.
Отплеснах се…
Та леля Мария е изключително натрапливо същество. Мога да я сравня единствено с усил. Т`ва са ония гадни тръни, `дето като ти се лепне за крачола, отърване няма.
Днес денят й започна в пет сутринта (може и по-рано, но аз я чух в пет). Тогава тръгна да влачи кофи с вода да полива китките в градинката.
Много свежа инициатива, ако се научи да придържа вратата на асансьора и си купи пластмасова кофа.
Дори аз бих и я купила.
На втория пробег провери всички пощенски кутии. След това изведе кучето. То винаги и абсолютно задължително надига крак пред моята врата. Отначало си мислех, че бабетката разлива вода, но после си припомних малко физика. Водата няма цвят, вкус и мирис. На вкус не съм пробвала, но другите две характеристики ме убедиха, че на леля Мария не са и халтави китките.
Между шест и половина и седем се закичи на пейката. Четеше „Трета възраст“, но без очила. Защо ли?
В седем и половина отиде до магазина да чака камиона на хлебозавода и кварталния мандраджия.
По това време пристигнаха и другите две.
Забелязала съм, че нахълтват в магазина вкупом и опипват хляба до последната бройка. През това време обсъждат доставчиците и цената на насъщния. После изваждат натъкмените жълтици.
Винаги гледат жената на касата хищно и докато първата плаща, последната смотава няколко найлонови торбички от касата. После се разменят.
Към осем се разделиха да приберат покупките и десет минути по-късно бяха на пейката. Под моята тераса.
Това ми е любимият момент…
Започна се с кратък обзор на сутрешния блок. Разбирам, че всяка гледа различна програма, за да не изтърват нещо. Прогнозата за времето. Днес ще е слънчево. Петко от четвъртия етаж. Любовницата на Петко. Димитрови старши от третия. Димитрови младши. Ягодите са по пет лева килото. Лидия, на Ирина и Косьо щерката си купила кола. „Продавачката“ в аптеката и взела осемнайсет стотинки повече (не разбрах на коя от трите). Трябва ли да кажем сега на Петковица за любовницата или да не и казваме? Лапето на магазинерката е болно от шарка. Люцерната вече е станала за прибиране. Шест и осемдесе` сметка за телефон. Ръкавите е по-добре да са английски ластик.
Не издържам вече!!! Не мога да ги трая! Станах и затворих прозореца.
Минала съм десет страници от учебника, но точно кога, не ми е ясно. Ама пък на Червенков ще му е интересно какъв е обрива от шарката на Митко и колко струва Пирамем-а в наш`та аптека.
Свършиха ми цигарите.
Трябваше да се замъкна до магазина, но преди това да измисля как да прелетя покрай разузнавачите незабелязано. Намъквам анорака и за по-сигурно сложих и качулката. Трябва много да бързам… И се затичвам минавайки покрай тях. Успях!!!
Щастие неземно. Като се сетя какво са ми спестили изпускайки ме, ми иде да се върна и да ги почерпя с „Лакта“. Само да ме пропуснат и на връщане.
Натоварих се като камила и за всеки случай купих три локумени вафли. Да ги омилостивя в случай, че ме гепят.
По обратния маршрут ме съзират отдалеч. Гледат ме. Аз пък ги чувам.
Успокоявам се с това, че съм накупила всичко необходимо и днес повече няма да минавам по това трасе. Почва се…

-Оооо, Тинче, ма т`ва ти ли си бе леля ? -ей така като ми кажат и искам да ги декапитирам. ..
-Аз съм-казвам- и не съм Тинче, а Тина! -старая се да не съм тросната.
-Да, да, извинявай… ма ти тука ли си си? Ний  `що не сме та виждали?
-Тука съм си. От двайсет и кусур години, все съм си тука.
-Тъй ли? ВЪЙЙЙЙ(и трите в един глас!)… ма ти да не почна работа тука някъде ???
-Почнах. В пътното!
-Как тъй в пътното? К`во пра`иш там ???
-Ами взеха ме да меря улиците…
-Оооо, хубу, хубу, че си се уредила…
-На Петко една позната ме уреди … -почвам да ги храня.
-И как е? Добре ли плащат?
-Идеално, -казвам- само в чужбина дават такива пари.
-Брейййй, браво, браво… Ми т`ва к`во носиш?
-А да, чакай да ви почерпя по една вафла… (добре,че ги взех)
-О, ми, че за к`во черпиш???
-Ей така, за здраве… -тука вече ме напуши смях и се захилих…
-Е, щом е за здраве, може…
То и за умиралка да раздавах, надали щяха да ми ги върнат, но както и да е…халал да са им.
Обясних, че много бързам вече и се чупих бързешката… След мен чух, че много хубаво дете съм била…
Ми хубаво съм, я ! Който не вярва да пита мама! Тя поне няма да излъже. А тия лицемерки-за една вафла…
След час ми кръцнаха кабеларката. С нея и нета. Почнах  да ровя за телефонен номер на кейбъла, ама няма…
И к`во правим сега???
Реших, че ще се суркам до касите. Знам, че не съм платила. Ама можеха да ми спрат само сапунките…
Да ми резнат и нета е все едно да изядеш закуската на сираче. Гадове!
Хукнах скорострелно без въобще да отразя папараците. Усмихнаха ми се. Сигурно урочасаха Лупи, щото запали чак от третия път.
На касата ме сдрусаха яко. Платих и за два месеца напред, `щото скоро да идвам пак , не ми се ще.
Мацката обеща до половин чс да съм на линия. Прибрах се- нет няма.
Мина час. Нет пак нямам.
Сетих се, че разузнаването няма начин да не знае телефоните .
С дълги обяснения изкопчих номера. Помислих, че съм избила вафлите.
Жената от телефона обеща трафик до час.
Как час??? Той вече мина!
Не издържах. Излезнах и разчекнах кутията с жиците дето е на входа. Вързах теловете. Клюкарника записа всичко.
Осведомиха ме, че видяли техниците когато ги откачали, но не знаели, че са мойте.
А мерси!
Имам си и нет и кабелна. Супееер! Скайпа пищи. Кю-то и то се радва милото. Драскам си в блога. Друго си е. Готино е!
Почти цели двайсет минути… Всичко свършва.
Не разбрах какво стана. Обаче толкова бързо не съм излитала навън дори когато къщата на село гореше.
Пейката е празна. Само някакви господа са се надвесили над централното и дърпат жичките.
-К`во става? -питам- Що ми спряхте нета?!?!?!?!
-Някой се обади, че сте се закачили нелегално.
-Как така нелегално бе? Вие луди ли сте?! Преди повече от час ви кихнах, даже и за два месеца напред! И бележка имам!
-Ами някой се обади… момент да проверим.
Чичото дрънка няколко минути по мобилката. Платено било, но някаква Мария Иванова се обадила, че и крада от кабелната… Извиниха ми се.
Оная скрипя още не съм я видяла… Не мога да ги разбера такива хора… тия дето живеят на принципа : „У гъзо си бъркай, без работа не стой!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: