Семейно щастие по поръчка

Вчера, в горещото августовско пладне, неведомите пътища ме отведоха  в “ Дворец на красотата“.
Дори самото име звучи някак пошло.
А за причините да се окажа там въобще и не питайте!
На излизане ми връчиха две огромни лъскави списания с бленуваните наименования „Булка“ (или нещо подобно) и „Сватба „. Не помня.
Едното замина в първият кош, който мернаха очите ми, без дори да има щастието да бъде разлистено, а другото уви се оказа на холовата ми масичка, за да предизвиква възторг и умиление у  всеки  благоволил да го съзре.
“ Бъди ослепителна булка, бъди защеметеваща в единственият и най-щастлив миг от живота си , бъди неговата принцеса, най-красивата ! “
Повече от сто страници чужда предсватбена истерия.
Илюстрирана библия за ощастливени глупачки. Цял трактат…и всичко трябва да е „бяло/ сладко/ нежно/ идеално“.
Символ на тъпото еснафско щастие – снежно-феерична рокля, задължително „дизайнерска“.
Все си мисля, че подобен ужас не може да бъде намъкнат върху  никоя жена, ако тя разполага с поне малко функциониращ мозък.
А куклите от снимките свенливо изпращащи въздушни целувки, с тъповати физиономии изразяващи безбрежно щастие  са бъдещите идеални съпруги и маминки.
Нормативи  достойни за  „Такъв е животът“ и  “ Море от любов“. Непреходен примитивизъм. „Щастието“ в маса безмозъчни идиотки  чиято магистрална цел е единствено и само Да се Омъжат.
И задължително всичко трябва да е Идеално ! Без хъката-мъката.
Дори и да приемем, че критериите за „прекрасно“ на тези издания са приложими, по мое скромно мнение това вече е прекалено.
Прекалено в най-извратената му форма.
Според същите тези лъскави книжки  красотата и щастието- това са мнооого дълги нокти с рисунчици, обръчи с намотани метри плат върху тях на главата , тюлена фуста, поне килограм от няколко различни пудри (минимум три) и колкото по-пищно, толкова по пищно. И прекрасно разбира се.

Не ми се нрави.  Омерзително глуповато, непростимо сладко и фалшиво идеално.
Абсолютно отсъствие на всякакъв вид красота.
Засилвам го в коша.
А от корицата укорително ме гледа оная „офисна мадама“, която най-накрая се е докопала до някой шеф и е изкопчила предложение. Представям си как притичва из офиса със списанието в ръка и тероризира всички с въпроса “ От къде да започна – педикюр или СПА? „. Блякс!

Ако евентуално някога ме обземе желание да дам съгласието си за собствената си сватба, то този несветъл ден ще прекарам в дънки, по възможност съдрани и прашни. С кецове. Нищо различно от това. И да вървят по дяволите, кой какво щял да си помисли !
А ако случайно господин „бъдещ съпруг“ има някакви възражения, то е много вероятно да остане без невеста. Поне в мое лице.
Никакви лустросани истории. И точка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: