Петък. Ден на майстора.

Ден N-ти от началото на ремонта .
Събуждам се в пет сутринта от ужасяващ сърбеж и неустоимо желание да прекарам безкрайно дълго време в банята .
Първата ми мисъл е , че някой от домашните ми любимци е завъдил квартиранти тип „паразит“ в буквалния смисъл на думата . Следва преглед на косматковците, леглото и мен. Никой няма бълхи .
Значи съм крастясала !
`Баси, само краста и венерИчки не съм хващала !
Подръпвам леко един кичур коса, но не окапва. Това май е добре .
Час по-късно обрива, който в началото изглеждаше като малки симпатични смучки (от бълхи) прерастна в не толкова малки и не толкова симпатични пъпки .
Започвам да изпитвам не само облекчение, но и удоволствие от чесането, което е знак, че е време да се обадя на мама . След кратка телефонна консултация и двете отхвърляме крастата . Разбирам, че веднъж вече съм се шарила, веднъж съм се заушвала, а всичко останало било резултат от слабо развитото ми чувство за самосъхранение . Според мама било време да се ошаря на дребно .
Супер ! Само дето сега нямам с какво да се похваля , защото кой ще се впечатли от варицела ?!
Родителското тяло дава напътствия да не играя с деца, да не дишам въздуха на околните и всички разговори да се осъществяват на жестомимичен език .
Личната ми лекарка пък (о,да !) заяви, че просто съм преяла с яйца, вследствие на което реших, че е по-добре да се доверя на Галчето . Дотук с варицелата .
В десет, с два часа закъснение пристигна китната майсторска бригада .
От вратата ги застрелвам с репликата : “ Който не е изкарал шарка, да си ходи ! „
Всички ме гледат странно, само Стоян изтърсва нещо от рода на „Т`ва пъпки ли имаш ?“…
-Не брат`чед, люспи ми избиват !
Продължават да ме гледат тъповато,т а се налага на всеки поотделно да поясня що е това варицела и трябва ли да купуват чимшир. Оказа се, че всички са си минали по реда (Защо по дяволите само на мен важните неща ми се случват със закъснение ?!) , което искрено ме зарадва, защото този ремонт дори и на мен взе да ми писва .
За периода от почти месец се преквалифицирах и се научих да разбърквам гипс, да шпакловам, боядисвам и веднъж даже ми дадоха да пробвам как се кърти с „канго“ .
Всяко едно от тези действия успешно замества ходенето на фитнес, а последното е идеално за натрупване на мускулна маса. Единственият недостатък на кангото е, че след употребата му остава една странна вибрация на ръцете, идеално приложима за разбиване на кисело мляко, обаче предизвиква загадъчни усмивки по лицата на околните .
След анкетирането вкъщи нахлува бригадата , коята се състои от трима души . Двама ,които работят и Стоян, който го раздава нещо като шефче. Той дава наставления, води пазарлъците и успешно калява нерви. Освен това Стоян е кривоглед с едното око и има странен тик-през 2-3 минути замята глава надясно описвайки полуокръжност .
Лошо няма, обаче първите няколко дни тези му движения ме разсейваха и дълго се замислях дали зъбчатката му не прескача понякога…?
Любимото му занимание по време на работа е да се заяжда с мен и да говори за жена си, която нарича “ мойта хлебарка * “ .
След като ми разказа за запознанството им в Павел Баня, бурната им и безгранична любов и драките с тъщата, явно се изчерпа. Само забрави да поясни с какво сърдечната му половинка е заслужила да я сравнява с хлебарка, но и не беше особено важно .
Опита се да ме убеди, че до края на деня ще се справят с работата. Съмнително ми се видя, ама к`во пък… то за цял месец ремонт, един ден повече събаря ли ме ?! Пък и оставаше само да се монтира новата входна врата и да се боядиса хола.
Шеф-майстора изкомандва на другите да се залавят с разбиването на старата порта, а ние-към хола да уточним как ще го разкрасяваме.
-И к`ъв цвят ще го правим сега, че аз не разбах ?-тоя, само да вметна, винаги е неразбрал.
-Стените в лилаво, а тавана бял.-обяснявам като на неразбрал
-Ама нали знаеш, че за таван е по-скъпо ?
-Знам, -казвам- но го искам боядисан.
-Добре де, нямаш дертове…Лилаво ли викаш, че ще е?
-Не, бял. Лилави ще са стените.
-Аха…ама то за цветна боя пак е по-скъпо…
-Добре. -отговарям механично и после ми светва, че въобще не е добре. -Защо пък цветното е по-скъпо ? Каква е разликата дали ще е бяло или друг цвят ? -питам с огромно недоумение, `щото наистина не ми е ясно.
-Ами така е, за цветното петдесет стотинки по-скъпо на квадрат.
Вече почвам да се усещам, че тоя нещо ме бара по акъла.
-Добре тогава ! Съгласна съм, обаче искам да ми направите стените на вертикални раета, бяло и лилаво, по два сантиметра широки, пък после ще го изчислите и ще ти платя…
Известно мълчание от негова страна, след което явно схвана какво му говоря и реши, че боядисването после ще го мислим.
Ммммда…и аз мряза да ме цакат с топла бира !
Междувременно се обади Асето да пита Лептен ли да се купи, че са и избили някакви странни пъпки .
Пояснявам,че не са пъпки и я инструктирам да хваща автобуса и да се транспортира до вкъщи.
-Ама баба каза да ги натрия с чесън, може ли ?-еххх най-обичам бабини лекове
-Баба ти да си натрие с чесън подмишниците против уроки !Ти си грабвай багажа и довечера да си у нас.
Чух само едно приглушено „добре“ и секунда по-късно очите ми се приковаха в обаятелния поглед на Стоян.
Аз гледам него, той гледа….не мога да разбера къде. Добре, че проговори, та разбрах, че е фокусирал в мен.
-Вратата е готова, обаче сме забравили бравата. Сега ще отидем да хапнем, пък после като се върнем ще я сложим. Аз ще дойда по-късно, че трябва да взема мойта хлебарка от работа.
(Брейй, хлебарката  ходи и на работа  ?!)
-Добре, -съгласявам се – но не закъснявайте много, че трябва да излизам.
-Няма, няма !-и отпрашиха.
В този момент се помолих на всички богове , ако е излъгал да го накажат.
Явно са чули молбите ми и направо са го прибрали, защото два часа по-късно все още няма никой.
И брава няма. Телефоните са изключени и вече наистина започвам да беснея.
Пожелавам им всички възможни сърбежи, по възможно най-необичайни места и се надявам да има справедливост на тоя свят .
Закъснявам с половин час за урок и съм готова да си заложа и последния неврон, че тия олигофрени лочат бира при бай Митьо . Замислям какво да им причиня когато се върнат… ако се върнат.
Едно другарче ми даде няколко съвета, но се оказаха неприложими,з атова реших, че при първа възможност ще им забивам карфици под ноктите .
Ася ме чака на автогарата и сее зараза навред, а аз се опитвам да измисля как нещата да се случат в моя полза. Привиквам комши да пази покъщнината и отивам да прибера другарските бацили, а оттам – при бай Митьо .
Ха, познайте ! Дочен гащеризон до дочен гащеризон, мила моя майно льо !!!
По-пъргавките ме съзират първи и замлъкват моментално,но майстор Стоян е със смегчен фокус и разпалено продължава да разказва за Павел Баня . Видях само, че някой го срита и преди да успея да се озъбя, чираците започнаха да се оправдават как ей сега, ама тъкмо плащали и щяли да дойдат…
Да, да…ама Данчо се ожени, бате!
Стоян е малко по-подквасен, обаче дава вид, че асимилира.
-В петък майсторите работят до обяд !-и го казва с едно такова спокойствие…те така са тия дето ходят на Павел Баня
-Ами да бяхте ми сложили бравата до обяд ! -така беснея, че мога да го накарам да излиже на бай Митьо бараката до кристален блясък.
-Е, к`во, да не те е страх ? Мога да изпратя някой да те пази…
-А аз мога да те развинтя и да започнеш да правиш по цял оборот с главата !
Всички мълчат. Само Миленчо се подхилква  и като най-трезвен доброволно изявава желание да дойде да сложи бравата. Извини се десетина пъти и обясни, че изпълняват к`вото каже главния.
Ако знае само главния, к`во съм му написала на сметката…ще прави челна стойка в мокра баня върху сапун…(за това в някой друг постинг).
Разбрах, че Стоян наистина бил женен за хлебарка. Така му се пада, след като се оказа, че и вратата е монтирана накриво и освен, че не се заключва, не се и затваря. Те това е !
Да се довериш на кривоглед майстор е като да си купиш предварително нови дрехи за погребение – хем им се радваш, че са нови и ще ги облечеш, хем си викаш „Да не дава Господ ! “ .
Е, да не дава, ама аз случих на чевръст майстор. Късмет !
Младежа се поизмъчи до среднощ с вратата, но я оправи-без възражения.Т ри поредни съботи ще доработват, но само двамата. Нареждания и аз мога да раздавам.. и те така.
На Стоян му пожелавам много здравИ и както се казва : „син ти зет да ти доведе! “
Ние с Асето загърбваме неволите и ще се радваме на варицелата. Все пак е от нещата, които се случват веднъж в живота…и се помни!

* както се оказа,жената меси хляб в някаква частна фурна



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: