„Купеното от нас носи щастие и късмет“

Знаете ли кое е най-милото събуждане в събота сутрин?

В просъница да чуеш как бате Енчо пита: „Кой те доведе днес? ” , а чудовището – помощник вие, та се дере. Почти на умиралка го докарва.
Така е, като не се научих да използвам зеленото копче на дистанционното.
Докато чакам машината да ми отцеди десетина капки кафе отправям няколко сърдечни пожелания на батето Енчо и добитъка му.
Същевременно от БиТиВи-то дочувам въпроса „Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? ”.
Бас ловя, че бате Енчо е искал да стане пожарникарско куче.
Пожарникарското му е убягнало…другото го докарва донякъде.
Покрай детската тема се сещам, че от три дни съм обещала едни фибички на Еличка и все забравям да й ги купя.
Еличка е изключително умно и будно дете и отговори от рода „Магазинът за дрънкулки беше затворен” просто не минават.
В тази връзка реших, че ще се замъкна до пазара да купя фибички и да позяпам.А и ме жегна като се сетих с какъв мерак чака детето.
Преглъщам набързо кафето, нарамвам чантата и отпрашвам към заветното тържище.

На пазара, обичайно за събота, е някаква лудница.
Правя един бърз тегел и набелязвам няколко сергии с джиджавки с идеята, че на връщане ще купувам.
От всички посоки се лее пайнерско настроение, аромат на скара и викове „Гащиии, чорапии, сютюениии…”.Последните даже от време на време биват наричани културно „шапки за близнаци”.

В блъсканицата някак успявам да стигна до края на алеята и забивам на една много шарена сергия, загърната отвсякъде с фибички, шнолички и разни други пинтифлюшки.
Ето на това му се вика детска радост.
Идея нямам колко време съм зяпала, но така се бях залисала, че продавачката по някое време промълви: „Аз ще седна. Като си изберете нещо, само кажете…”

Точно реших какво ще купувам, когато някой залепи лапа на рамото ми и чувам:

” Извинявай мацко,може ли само да та питам нещо?”
Обръщам се и виждам слабо симпатичен, за сметка на това добре напомпан батко, почти като рекламно лице на хранителни добавки.Даже „добавки” не е много точна дума, но за друга не се сещам.
-Абе да та питам само нещо…
-Питай, само да не искаш да ти изпълня три желания!
-Не бе(х2), само да ми ка`еш тия прашки дали ша ми станат? – и посочва отсрещната сергия.
Там една леля развява оранжеви гащи и ми се усмихва с надежда, че ще кажа „Купувай!”
-Амии, не знам.Ти не си ли знаеш номера? – казвам го с риск лелята да ме намрази, но все пак не мога да накарам някого да си купи гащи ей така.
-Абе не бе, не ми трябва номер, само кажи ша ми станат ли!-тоя пак си знае неговото.
(Да бе, от три метра разстояние уцелвам номера на веещи се гащи!)
-Еми попитай има ли пробна и мери!
-Хубу де, ела да ги видиш моля та, че аз много не ги разбирам тия работи!
Аха да го попитам майка му ли му купува прашките, обаче реших да замълча пред внушителните му размери.
-Ами аз в момента пазарувам тук, няма да мога.
-Ма моля та, много спешно ми трябват!
(Много спешно??? Не искам да знам…)
-Добре де, но след малко…
-Не бе, ся ми тряат…чакай, ша ги донеса да ги видиш
-Не, няма нужда !(знае ли човек какво толкова го мъчи) – извинявам се на мадамата с фибичките, казвам какво да опакова и отскачам до отсрещната сергия да консултирам момъка.
Констатирам, че въпросните прашки са размер за кукла и този масивен тип посмъртно не може да се нацирика в тях, освен ако не мисли да заприличва на мишленче – оребрен двустранно.
Продавачката обаче упорито настоява, че ще му станат (прашките) и ги разтяга с все сила във всички посоки.
-Не!- заявявам категорично и започваме да убеждаваме лелята да изрови по-голям размер… (все пак му трябват спешно).
Докато лелката рови по разни чували и кашони, шаря с очи по сергията с надежда типецът да не ме заговаря и да не задава въпроси.
Над сергията забелязвам да се мъдри картон с надпис „Купеното от нас носи щастие и късмет! ” .
Петсекундно изумление.Едва се сдържам да не се разхиля при мисълта, че подобен надпис има за цел да привлича клиенти на сергия за бельо. Демек купете си гащи, че да ви излезе късмета.
В този момент лелката измъква глава от чувала, в който беше завряна и подава един чифт, видимо по-голям размер.
-Тия вече ша ми станат ли? – пита младежът и се втренчва в мен.
-Ами би трябвало, поне така като ги гледам…
Тук лелята реши да се намеси:
-Ми пробвай ги бе момче! Наложи си ги ей тъй отпред! (лелята показва как се налагат гащи „ей тъй отпред”)
Аз сериозно започвам да се замислям какво не ми е наред? Само на мен ли ми се случват идиотщини или само на мен ми изглеждат като такива?
-Може ли да ги облека да ги пробвам?- пита момъка
-Може леля, може, ама няма пробна. Ей тука ги пробвай!
Изпадам в ужас! Този няма да заголи задник насред пазара, нали?
Скатавам се набързо и отивам да си платя фибичките, които ме чакат от поне десет минути.Докато се обяснявам с продавачката, тя почти се залива от смях и ми сочи да се обърна.
-Мацко, виж добре ли са!
Пред мен… типчето, нахлузил оранжевите прашки… върху дънките.
-Кво ша ка`еш, стават нали? Добре ли са?
-Амииии, ако мислиш да ги носиш върху дънките… направо са идеални!
Препотявам се десетина пъти и си проклинам съдбата… Знаех си, че има нещо ненормално в този ден, щом се събудих толкова рано, но и представа нямах, че ще се окажа в такава ситуация. Насред пазара, където се е изсипал половината град, маса познати, някакъв тип е обул долни гащи върху дънките, а аз му помагам в избора на номер.После ходи обяснявай, че не го познаваш и не сме били заедно!
-И к`во викаш, не стават тъй ли?
-Не, просто не съм виждала някой да мери бельо върху дънки.
-Ми хубу тогаа, ша ги пробвам без дънките!
(Ааа не, тоя не може да се съблече насред пазара!)
-Не, няма нужда, смятам че ще са добре…и без това няма пробна.
-Ми че за ко ми е пробна? Аз и ей тука мога!
(Да се… в кофата тъпа, `що не му казах че са добре и да се свършва..!)
Упорито стоя на сергията с фибите и отказвам да се обърна…ами ако всичките тия хора си помислят, че съм с тоя шамшал???
За мое щастие лелята успя да го разубеди, да не ги мери още веднъж, че както беше решил без дънките… щях да се гледам по кабеларката.
-Ела, ела за малко само да кажеш нещо!- това пак е за мен – Кажи последно да ги `зимам ли?
-Еми нали спешно ти трябваха, взимай ги!
При изричането на вълшебните думички от моя страна, лелята извади бутилка от минерална вода с надупчена капачка и започна да полива наоколо.
-От мен да знаете, купеното от нас носи щастие и късмет! Както си се водите, тъй да си се вземете! Т`ва е светена водичка от Троянския манастир, на късмет е!
(Айдеее, сега и насила ме бракуваха! `Баси късмета! )
-Мерси лелче, обаче аз с този момък нищо общо нямам, така че наричай си на него молитвите. Мен не ме брой!
Грабвам си торбата с фибите и подпалвам. Три крачки по-късно обаче, типецът ме догонва с репликата :” Къде бягаш ся? Аре да та водя на кафе! ”
-А, мерси! Ако и кафето не можеш да си разбъркаш, к`во правим?
-Аре стига де, дай поне тел!
-Нямам тел, нито жица, нито каквито и да е други проводници.Нищо нямам.
И не искам да пия кафе с теб! Купи ли си гащи? Купи си! Аз дойдох да купя фибички на детето- купих! Чао.
-Детето ли???
-Аха, детето.(Репликата с детето действа безотказно, когато забравя да спомена, че не е мое 🙂 )
-Миии, чао тогава, поздрави на детето! )

Анализирайки случилото се си спомних, че един приятел наскоро ми спомена, че е магнит за откачалки. Вече мога достойно да се конкурирам с него 🙂
Между другото, като се сетя за надписа на сергията, благодаря на всички божества, че не излязох да купувам гащи.., че като си знам късмета-от щастие няма да се отърва!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: