И каза тя : “ Вие нямате семейство и приятели“

Ден трети. В осем сутринта навън е някакъв безобразен клинч, а аз облечена като мечка трябва да се замъкна до ВиК-то. Отново.
Из целия вход се носи ужасна смрад на канал, което обаче не смущава никого от съседите и те усмихнати си ме поздравяват и ми пожелават „За много години!“
Само кимам  в знак, че съм ги отразила и се моля на всички божества пожеланията им да не се сбъднат, защото ако и следващата Нова година задръстят канализацията, ден по – късно ще ме изнасят на носилка, с апарат за командно дишане.
Поемам по утъпканата вече пътечка (през предходните два дни) и обмислям варианти как да убедя онази любима ми леличка от ВиК-то, че някой трябва да се домъкне и да отпуши отходната тръба. Решавам, че ще го мисля на място според държанието й. Може да й купя лукчета.
Или крем карамел – все тая. (Тати ми е казвал, че при животните се ходи със залъгалка)
Нахълтвам в салона изтърсвайки две лопати сняг от себе си и с най – милата усмивка се засилвам към Нея. А Тя…Тя е там и чака, готова да откликне на всеки (имащ проблем с тръбите).

– Добър ден!- подхващам я с мили думи (`щото не съм й взела лукчета).
– Добър ден! Сметка ли ще плащате? (тез` пък веднага за пари питат!)
– Ами не. Аз идвам във връзка с една задръстена тръба на улица…
– Ааа не! Не тука! Вий с тръбите горе, в управлението!
– Ходих вече в управлението ( `дето е… на леля ти у нивата) и оттам казаха да дойда при вас.
– Кога ходи бе, мойто момиче?
– Миналия ден ходих, когато ме пратихте. Върнаха ме при Вас. Вчера пак ме пратихте и те пак ме върнаха.
– Ама виж ги сега какви са значи! Аз сто пъти им казах, да не ми ги пращат тука и те пак тяхната си знаят! Нищо де, ти сега отиди там, кажи им, че аз те пращам и обясни к`ъв е проблема. Да ти напишат една бележка колко трябва да внесеш на касата и после ми я донеси!
– А на баба ми хурката да Ви донеса, `щото вече няма да я ползваме? Обаче преди това, ако може да се обадите в управлението и да се разберете най – накрая кой ще дойде да отпуши канала и да отводни мазетата `дето са плувнали…
– Какви мазета да отводняваме, ние да не сме пожарна? Виж к`во пише на вратата : ВиК !
– Госпожо, запушена е отходна канализационна тръба. Всичко се оттича в мазетата, а не в шахтата. Разбирате ли? И мазетата са плувнали!
– В какво са плувнали?
– В мед, госпожо, елате си напълнете няколко буркана докато е безплатно! Ако искате и колежки доведете!
– Ама да не е вода ви питам, `щото тогава не е за нас…
– Не е вода. Знам аз как мирише водата. Ще изпратите ли някой или да се запасим с антибиотици и тоалетна хартия?
– Е, ше пратим…Кажете адреса и идете да платите на касата! Ама е сто лева на час.
– Колко?!?
– Сто на час.
– Добре. А фактурка?
– Е, ше видим дали може да ви дадем фактурка, ще питам…
– `Айде, ако може  първо да питате…

Лелята изчезва. Май наистина трябваше да взема лукчета, ама нейсе!
Кибича на гишето десетина минути и чакам да изскочи отнякъде.
И ето идва най-щас…Тряс! Изсипва се на стола !

– Може фактурка, ама ще дойдеш другата седмица, моето момиче! (А Макколи Кълкин? Него кога да го доведа?)
-Добре! Ще запишете ли адреса или…? Ул. Цар Симеон…
– Ооооо, ма т`ва да не сте долу на Царя, до на Донка гаража?
– Баш там!
– Ооо, ми тя каза, че там много зле било, ` миришело много. Тя се чудеше дали да викат „л**нарката“, ` щото мислят, че от техния магазин.
– Е, хайде, тоя път от нас да мине!
– Добре, платете на касата и утре ще дойдат да ви продухат тръбите.
– Мерси. Сбогом.

Изнасям се доволна, с намерението да се обадя на Ася, за да се похваля, че утре ще дойдат да ми продухат тръбите, когато…
“ Телефонът ви е блокиран, заради превишен кредитен лимит. “
Баси!  Човек да не се почувства щастлив за малко поне.

Всъщност.., мисля си, аз вчера си платих сметката…  Поглеждам си касовото бонче – ми платила съм. 78. 12 лв.
Говорила съм с мама около час, с Ася трийсетина минути…пък те са уж от ония, безплатните (за които ми скубят по 24 кинта всеки месец)… Що така?
Обаждам се на оператор да си искам обяснение… а тя една мила, ще се разтопи.
„Проверете си номерата в групата,- казва- „Семейство и приятели“, понеже сте на нов абонаментен план. Да не е станала някаква грешка. “
Проверявам. .. “ Вие нямате семейство и приятели.“

3 коментара so far »

  1. 1

    Nadinka said,

    ахахаха страшен пост 😀

  2. 3

    Голям смях, ще знам вече как се прави боб!


Comment RSS · TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: