Да цъфне бизнеса, Маноле, пък…

Аз да ти се извиня Маноле, че се позатрих тука няколко дена, ама много работа се насъбра.
Сега да ти разправям к`во се случва. Нали се сещаш, дето ти споменах, че нов бизнес ще подхващам. То да ти кажа доста доходна работа ще вземе да излезе, макар че сега малко е в застой. Ама то това обяснимо, `щото хем още не е много разработен обекта, хем малко не му е сезона.
Та да почна отначало, че бая време не сме се виждали, пък не знам кога ще се видим пак с тебе.
Отидох аз, както ми каза в банката, попълних един рафт документи и подадох молбата за заема. То Маноле, взимането на заем не било толкоз проста работа. Кой ти дава току-така пари?
Като подадох молбата ме отпратиха вкъщи, `щото сега трябвало да ме проверят. Като направели справка в РПУ-то, съда, общината, кварталния магазин и гробищния парк, щели да ми се обадят. Та като почнали тия мауци да звънят на родата, `де що има кръвна връзка до девето коляно. Само забравили да питат имала ли е баба пломба на горен ляв кътник.
След тая щателна проверка ми звънят на мене да ида да взема парите. Отидох аз там, изброиха ми ги на ръка, вързаха ми ги с гумено ластиче и се запътих към общината.
Мисля си как ще ида, давам парата за обекта и утре почвам работа… Че като завалят едни пари… глей ме как ще се опна с Ауди-то на площада, ама баш до на кмета колата ще се опна.
Да, ама те хората по-иначе я измислили. И като се почна едно мъкнене… То нотариални актове, то разрешителни, то патентни декларации… Ужас ти казвам, Маноле! Толкоз бумащина, ще кажеш, че казино ще отварям… а то за един клозет цялата работа. Ама такава е. И не ни е виновна, Маноле държавата, а управата!
Оправих аз работите в съвета, а те ми казват, че касов апарат трябвало да си купя,да се отчитам пред данъчните. „Е, `кво да отчитам?“ питам аз госпожата на гишето, а тя ми вика : „Парите за услугата, която извършвате!“.. „Каква услуга бе госпожо, да няма аз да им бърша задниците?“ -питам пак, ама малко обидено вече, `щото нали, то такава услуга не мисля да предлагам. „Трябва апарат!“ -отсече госпожата и `лопна прозорчето. К`во да се прави, Маноле, ходих и апарат купих. После пък РИОКОЗ трябвало да дойде, да инспектира обекта. Айде и на РИОКОЗ се обадих. Те пък взеха, че дойдоха, та като се почна една… Ту лампите не били както трябва, ту водата слабо течала, сапуна не бил хубав, лошо миришело… Накрая се ядосах много, взех, че попитах госпожа инспекторката как точно трябва да мирише един клозет… „Приятно, -рече госпожата -не както в момента.“  „Туй да не е парфюмерия, -казвам, че да мирише на люляк и лавандула? Градска тоалетна е това госпожо, мирише си по предназначение! „
Да, ама и стая за почивка нямало.  „Че кой ти почива в клозет бе?!?“ -викам си на акъла и се чудя за к`во още ще ме зачешат.
Гледаха те, цъкаха, после мене гледаха и накрая си казаха мъката. Не бил съвсем годен обекта, ама можело да се споразумеем… “ Те тука ще ме дерат „, си викам и почвам да им споминам родата.
Питам аз за к`ва оферта иде реч, ама те хората се опъват. Пари не взимали. Ама пък почерпка нямало да откажат. “ Има сделка! „-казвам, само да драснат подписчето и да пусна утре обекта.
Разбрани хора излезнаха Маноле! Разписаха, поздравихме се и всеки по живо, по здраво.
После реших, че касиерка трябва да наема. Хем да таксува клиентелата, хем да почиства обекта.
Пуснах обява, ама мераклии нямаше много. Уж реват, че работа няма, па като има ги мързи да работят.
На едните заплатата им била малка, на другите работата им се виждала много.
Почти да ти кажа, мислех да се отказвам, ама се сетих, че кака Мария е безработна женицата.
Минах една вечер през тях, предложих й, `ма тя малко се опъваше.
„Не е кой знае какво, -и викам- седиш си цял ден на столчето, режеш хартийка на по десет санта, от време на време хвърляш по една кофа вода и цял ден само прибираш… 20 стинки, 20 стинки, 20 стинки…“
Нави се накрая. Даже договор и пуснах, да смая бирниците от данъчното, тяхната верица…
Иначе добра женица излезе. Не ме лъже с парите засега /турих камера да я гледам/, даже чалъм на хартията намерила, по-малко да се хаби и на всеки касова бележка пуска.
Вчера аванс и дадох на жената, а тя много доволна. Даже Първа пролет ми честити и ми пожела пролетно да ми вървяло, да цъфти бизнеса. Аз обаче, да ти кажа честно Маноле, искам да е лято.
Да си седим с Галчето под черешата, да си сръбваме мастичка с шопска салатка и айрянче, бирниците  да са с разстройство, а всички други да са в отпуска и да лочат бира в градската градина. И да пикаят в моя клозет… Тогава, Маноле… като почнат по 20 стинки, по 20 стинки… и да видиш, че наистина ще паркирам до кмета!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: