В очакване на апокалипсис

Събота. 18.04.2009

8:10. Събуждам се от телефонен звън. Необичайно рано, за да се обади който и да е. Най-вече тати. Обаче – факт.
Пита как сме след земетресението.
Обяснявам, че съм добре и не знам за никакво земетресение. Затварям и се обръщам да си доспя.

8:35. Събуждам се от телефонен звън. Престъпно рано,  за да се обади който и да е, освен тати.
Влади е.
Пита, дали случайно не съм имала неблагоразумието да се прибера в Хасково.
Обяснявам, че съм се прибрала. Затварям. Сбутвам котарака в края на леглото и се обръщам да си доспя.

9:18. Звъни комшийката. Предлага да отидем на село им, да боядисаме там яйцата и да останем в неделя, докато всичко се успокои и тогава да се върнем.
Отказвам и се връщам да си доспя.

9:40. Мирка. Вече не се събуждам, понеже предните трима са се постарали да не се налага да го правя. Казвам, че съм добре, че съм вкъщи и не искам на село. На нейното село също. Пита за няк`во земетресение.
„Не знам. Не е бил при бате Енчо.“
Изритвам котарака от леглото и се обръщам да си доспя.

10:12. Сестра ми връхлита в стаята, обяснявайки, че трябвало да освободя багажника на колата, защото „няма място за нещата от първа необходимост при бедствия“.
Разиграваме „Летящите чехли“. Обръщам се да си доспя.

12:10. Обажда се тати. Провежда инструктаж за действията при земетресение и настоява да се замъкнем на… леля ми у нивата. Мълчаливо се съгласявам.

12:35. Асимилирам, че за последните няколко часа чух „земетресение“, „бедствие“ и “ евакуация“ около стотина пъти. Вдявам.
Започвам да боядисвам яйца.

13:48. Ася. Пита къде мислим да се изнасяме.
Предлага жилище, храна и пари на заем.

13:52. Ровя във всички новинарски сайтове.
Кодова дума“земетресение“.

13:53. Резултат има. Емил Лещански казал да дигаме чукалата, поради щото объркал билките против нощно напикаване с екстракт от китайски гъби и… звездите му говорят.

13:55. Обаждам се да успокоя тати, който обаче отказва да се успокои.
`Щото аз  нямало откъде да знам какво ще стане, понеже не гледам телевизия.
А на него някакъв познат му казал, че приятеля на негов познат
/ на познатия де/ гледал новините по битиви-то и там казали, че в Хасково имало земетресение. Разрушително. С много жертви.
После му се обадил, че не е имало, но ще има земетресение.
В Хасково. Разрушително. С много жертви.
Съгласявам се за жертвите, защото по Великден по принцип, не само в Хасков/ск/о, доста агнета си заминават /по направление/.

14:15. Машинално вдигам телефона и обяснявам, че няма земетресение, събрали сме всички документи, пари, покъщнина, бурканите от мазето, принтирала съм си упътване за сглобяване на палатка и в багажника на колата имам оборудване за полева реанимация.
Витамините на котарака са ми в дамската чанта и разполагам с три акумулатора… в случай, че ни потрябва ток.
У нивата… на леля.
Оказва се Дюдю. Срязала си пръста на някаква машина и трябва да й окажа СМП.

16:00. Боята не хвана. Всички яйца са розови.
Козунаци в магазина няма, а аз не мога да меся.
До Била няма смисъл да се мъкна, щото след земетресението всички бракувани стоки ще ни ги раздадат като хуманитарна помощ.

19:30. Пристига комши. Бабата на другото село вдигнала кръвно. Медицинската сестра е запразнила и трябва да  отидем до там.

19:50. Пристигаме на село/което е на 5-6 км/.
Кучето е отвързано, а котките ни посрещат на вратата.
Две комшийки се суетят около баба Донка, която е просната на леглото.
Кръвното й е 200/ 160.
Не може да обясни точно какво се е случило, само повтаря „Оставете ме мене… на младите се обадете да бягат, че лошо иде…“.

Комшийките разказват, че от три дни в селото се говори, че ще има земетресение.
На връх Великден. Три пъти щяло да удари, през четири часа.
От петък всички почнали да се изнасят малко по малко, кой където може.
През седмицата в селото идвали застрахователи. Който имал пари си направил застраховка.
Останалите да се спасяват.
Три млади семейства щяли да спят на открито, в долния край на селото, до вторник.

Питам защо е пуснато кучето, а те ми казват “ Е, то поне да се спАси! Ние, че ше Умрем, ше Умрем, ма животинката оти да мъчим?“.
Кой им е казал за земетресението не знаят. Така се говорело из селото.
На въпроса, какво ще правят, ако наистина има земетресение отговарят така:
“ Е к`во да правим чедо? Няма кой да ни помогне, няма къде да идем… Вие сега баба Донка може и да я вземете, ама ние ше си останем ей тука нА! Ше нахраним животните като за последно и ше чакаме да умрем… “

20:45. Баба Донка е добре. Кръвното й е в норма, успяваме да я успокоим, но отказва да дойде с нас. Напълва ни по една торбичка с яйца и домашни курабии и ни изпраща. Виждам я в огледалото, че плаче, докато маха след колата.

На края на селото наистина има няколко семейства, които явно ще спят на открито. Видях, че има и деца.

21:10. Обажда се мама. Плаче. Обадили й се от Рим, за да й кажат, че се очаква земетресение.
40 минути не успява да се свърже. Паника.
Отнема ми повече от час да я успокоя и да й обясня кой и какъв е Емил Лещански. Но нямам отговор на въпроса, „защо някои хора мислят със задниците си?“ .

23:30. Решавам, че като няма козунак, ще правя мъфини /щото друго не мога/.
Започвам внимателно да наблюдавам котарака, защото съм чувала, че котките усещали земетресения и с поведението си подсказвали кога е време да запалим джапанките.
Котаракът е преял и спи.

00:00 Христос Возкресе! Мъфините са супер.

04:00. Очаквам да ни стресе. Според прогнозите на Лещата, Боба и балимааму, първият трус трябва да е в 4:00 на деветнадесети април.
Котаракът все още не се е разстроил. И разстройство няма.

04:10. Земетресение няма. Аз чакам. Котаракът продължава да спи.

04:20. Земетресение още няма. Събудих котарака да хапне, да не вземе да умре гладен, че и на оня свят ще ми тежи на съвестта.

04:35. Господин Лещански, много ми се спи вече! Аз ще взема да си легна , щото тия неща дето Ви ги мисля, хич не са хубави.
Честно да Ви кажа, все ми е едно дали ще ме сдруса в леглото или на стола, ама исках да видя какво ще стане / щях да пиша нещо за дупене и застрахователи, ама забравих, `щото котарака се раздвижи и сега го дебна/.

Аз, господин Лещански, земетресение никога не съм преживявала. Или поне не помня.
Обаче познавам хора, които са преживяли,
оживяли и  най- вече – помнят!
Вие едва ли сте виждали очите на такива хора,
защото иначе не бихте посмяли да се изгаврите по този начин.

Аз, господин Лещански, не съм лош човек.
Или поне се опитвам да не бъда.
Но днес, когато видях баба Донка да плаче,
ми се прииска да Ви намеря и да Ви отвъртя един. Шамар.
Само толкова, че да Ви накара да заплачете. И да си легнете с мисълта, че няма да доживеете утре.

Аз, господин Лещански, рядко нося очила. За разлика от Вас.
Което не означава разбира се, че съм по – малко интелигентна.
Даже напротив.
Понеже разбрах, че макар да наричаме някои хора глупаци
/ защото са ви повярвали/, има едно нещо, което свързва всички ни. Страх, гасподин Лещански!
Това е, което беше изкарало три семейства / а може и повече, не знам/ да посрещнат на открито най – светлия християнски празник. Всред нивата, вместо в църквата. Страх.

Аз, господин Лещански, съм прям човек. И съвсем честно искам да Ви кажа, че Ви смятам за идиот. Кръгъл идиот.
Сърдете се, ако искате. Това не Ви прави по- малко идиот.

Аз, господин Лещански, не Ви познавам и ми е през оная работа за Вас! Обаче когато се наложи да обясня на майка ми
/ която преди седмица видя с очите си ужаса от земетресение по Великден/, че всъщност сте прекалили с гледането на „Шепот от отвъдното“, осъзнавам истинското предназначение на Хамбургския салам.

Великден е, господин Лещански!
Ако сте вярващ / пък и да не сте/, изкъпете се и отидете на църква!
Запалете първо свещичка за майка си, защото днес ще й е тежко, на който и свят да се намира.
После запалете и за себе си, помолете се и поискайте прошка.
Приберете се вкъщи и си ремонтирайте покрива.
Нека звездите вече не влизат във Вашия дом.
И запомнете, че застраховка против глупост все още няма.

А, и да не забравя… не идвайте към Хасково!
Въпреки, че аз не съм лош човек.

P.S. Христос Возкресе! Светли и весели празници на всички!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: