Бабите, бледоликите и неблагоразумието да отидеш на църква

Ставането тази сутрин беше ужасно.Не просто трудно, а и болезнено. Отначало бях решила да се правя на чуканче, но после се освестих и се сетих, че от три дни съм обещала на комшийката да ходим на църква. Първо малко се опъвах на идеята, но тя жената като взе да ми говори, че не бивало така, как от две години не съм ходила, колко грехове съм имала… та ми стана едно такова виновно. А т`ва за греховете си звучи страшничко. Пък и то за здраве се ходело.
„Е, щом е за здраве-викам си – ще се ходи“.
Рано-рано, към 7:15 сутрешно жената се беше облегнала на звънеца, понеже си ме знае, че съм зорна със ставането. След пет-шест минути асимилирах, че се звъни. Как се вдигнах от леглото спомен нямам.
Усетих само, че главата ми е камбанария. Като за празник.
Отварям вратата с идеята да се озъбя срещу неправдата на ранното събуждане, а тя жената с еееейййй такава усмивка ми вика : „Честит празник! “ и ми подава огромна чаша, пълна до горе с топло и ароматно кафе и предусещам как парата образува капки по тавана. Тук всякакви намерения да се озъбвам се изпариха.
Много бавно, почти на срички ми обясни, че имам половин час да се приведа в приличен вид и да се понесем към храма господен.
-Хубу, слагам едни дънки и се юрваме… ама не е ли малко раничко? – питам аз като дете-идиотче, щото на мен тия неща са ми малко непонятни.
-Не е, не е, те хората даже вече се връщат – казва комши и ми прави знак да се задвижа.
Приготвям се със завидна бързина, понеже с контенето проблеми нямам, лепвам една нова кръпка на челото и се натоварваме в автомобилето.
По пътя попадаме в две задръствания, кон ни мина път и накрая се оказа, че движението в района на църквата е отцепено. Така трябва!
Не знам дали имах вид на пребит инвалид или просто му се видях симпатична, но един момък ми отстъпи място на паркинга (Благодаря, в случай, че чете това). До тук добре.
В момента , в който се изсипваме от колата обаче, виждам как едни мургави младежи се спускат към нас и се почва едно убеждаване, че трябва да си купим свещи, ама точно от техните, `щото видиш ли, освен че били по-еФтини, горяли и по-бавно.
Проявявам буден интерес и питам за материала, от който са направени, `щото ми е много важно като бучна свещичката, ако може да гори чак до Великден, та да си спестя още едно ходене.
-Аммм уцвититили,восък и лой – казва брат`чеда-ама са убаи, от мен да знаеш…и на половин цена ша ти ги дам!
-Мерси- викам- ама имат лой,пък аз постя!-и се врътвам демонстративно,за да му стане ясно,че няма да си закупим от еФтините свещи.
Три метра по-надолу ни се лепва кака,явно от същата групировка,със също толкова изгодна оферта:
„Примоция момиче,две на цената на една…*“На тази и обяснявам,че аз свещи не паля,отивам директно мен да осветят.
Заобикаляме две патрулки,на които се подпират четири фуражки и хрупат вафли „Боровец“ от кашонче.До същите,още една кака със свещи.Тя обаче отказа да си представи офертатата.Аз пък съм проклета и не попитах.
Почти сме се добрали до заветната цел,когато съзирам навалицата и проумявам колко зор ще е,докато се намъкнем,запалим и измъкнем.
Кичнахме се на опашката и се започна чакането.Следващият един час(т.е. някъде около 9ч) се придвижихме с около два метра напред.През това време трийсетина баби ми се разходиха по краката,също толкова се опитаха да ме запалят,а една дори ме нашиба с върбова клонка.
По някое време се дотътри един по-възрастен брат`чед,който предположих,че е Главатарят на бледоликите**,а всички останали го наобиколиха.Той посочи с ръка няколко ъгъла около църквата,където след около минута цъфнаха предните две каки,но този път мъкнеха кофи с върбови клонки.
Малко по-късно към задницата ми се присламчи младеж,който разясни на другаря си,че  хич не обича да се прибира „тук,на село“,че в Бургас било мноо яко и междувременно благослови роднините на всички наоколо.Демек нас.
На мен един от недостатъците ми е,че не ми трае търпилката,та се обърнах и му обясних как ние „на село“,освен че се къпем по празници,също така и не говорим за майките си.Нито пък за чуждите.Аз доколкото знам,в църква и Дядо поп не калесва.
Младежа видимо се засегна и повече не проговори.
Аз обаче взех да се изнервям от чакането и в един момент започнах да мисля пъклени планове,с които да преборя множеството баби и ние с комши да се доберем до свещниците.
Сетих се,че в училище навремето ни караха да прескачаме едни странни стойки,с кодово название „коза“ и „магаре“.Та мисля си аз:“мърдам две-три крачки назад,засилвам се,подпирам ръце на раменете на предностоящата баба,правя шпагат във въздуха и готово!“.По обясними причини,това нямаше как да се случи…Но все някак трябваше да се успокоявам…пък и комши май нямаше да се навие.
В 10 благополучно се добрахме,закупихме си свещи по 30 стотинки бройката и се отчетохме с припалването.На излизане комшийката реши,че трябва да си вземем върбови клонки.За здраве.
Айде наредихме се и там на опашка,но докато дойде нашият ред,храсталаците свършили.
Ха сега де!
-К`во праим,чакаме ли?-пита ме комши,явно доловила,че събирам границите на кръвното.
-Чакаме разбира се!Аз без здраве не си тръгвам!
Появи се по някое време една бабетка,метна един наръч клони върху масата и офейка.
Другите и връстнички,предугадили събитието се спуснаха вкупом,като гладни пилци на тритикали  и ние си останахме да плескаме с ръчички…През това време друго бабе усърдно ме поливаше с нещо в бирено шише,напомнящо по аромат празника на розата.
Ей това вече не можах да понеса,повлякох комши през тълпата и благополучно се измъкнахме отнасяйки поздрави за родата до девето коляно.
Купихме си върбови клонки от дамите на ъгъла на добра оферта- две за левче.
Комши каза,че трябвало попа да ги освети,а аз обещах утре лично да му ги занеса,дори ако трябва да ги опее.Утре ще се помоля и да е жив и здрав личният ми доктор,`щото не се знае дали ще се престраша пак да отида на църква „за здраве“.Поне скоро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: